ИСТОРИЯ

първият в града средношколски хор, лауреати на V, VI и VII Републикански фестивали на художествената самодейност.

През 1989 г. СУ “Стоян Заимов” за първи път в град Плевен, с разрешение на МОН, осъществява прием на ученици след 7 клас с профил “Биология”. По-късно се формират такива паралелки с профил “Физика” и “Математика”. От 1991г. в начален курс се откриват паралелки с разширено изучаване на изобразително изкуство и музика, а от 2000 година – и хореография. От 1993 година се осъществява профилирано обучение след 8 клас по дисциплините от хуманитарния цикъл /литература, история, география, биология/. За осъществяване на съвременно обучение по тези дисциплини са създадени кабинети по биология, физика, химия, география, история, български език и литература, музика и изобразително изкуство.

СУ “Стоян Заимов” – гр. Плевен е основано като първото в общината тристепенно училище през учебната 1976/77 година. В него започват обучението си общо 1330 ученици в 33 паралелки и 160 деца в четири групи ПДГ. Училището се ръководи от Димитър Иванов. Назначени са 33 учители. На 23.05.1978 година става тържественото откриване на училището, на което присъства Ана Заимова, съпруга на генерал Владимир Заимов. Младото училище постепенно създава свои традиции. Сформиран е училищен духов оркестър, ансамбъл за народни песни и танци, и

През 2001/2002 учебна година са разкрити профилите “Хореография” в начален и горен курс, "Информатика” с прием след 7 клас, и “Информационни технологии” след 8 клас. От учебната 2003/2004 година профил “Информатика” се трансформира в профил “Информационни технологии”. Условие за това са оборудваните компютърни кабинети в училището. Така учениците придобиват още по-големи възможности за избор, а училището отговаря на съвременните изисквания за компютъризация и чуждоезиково обучение. Показател за резултативен учебен процес са участията и призовите места на ученици от профилираните паралелки в националния кръг на олимпиадите по биология през последните учебни години.

Учебно-възпитателният процес се осъществява от 76 квалифицирани преподаватели.

Днес в училището се обучават 760 ученици в 34 паралелки. Училището продължава носи в себе си възрожденския дух и ентусиазъм. То е пример как в условия на динамична обществена ситуация, един колектив се стреми да създаде възможно най-благоприятни условия за съвременно обучение и възпитание.

СТОЯН ЗАИМОВ (1853-1932)

Бележитият български възрожденец и революционер Стоян Заимов е роден на 12 август 1853г. в Чирпан. В национално- освободителната борба на българския народ се включва като ученик в Стара Загора. През 1870г. завършва едногодишен педагогически курс в Пловдив, а следващата година е учител в Хасково. Във връзка с неуспешното „покушение на гръкоманина“ Хаджи Ставри е осъден на заточение в Диарбекир, откъдето избягва през 1874г. и се установява в Румъния. Стоян Заимов е един от основателите на Гюргевския революционен комитет. Определен е за апостол на III Врачански ревоюционен окръг, с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков. Той внася конкретна организация и разработва план за действията на въстаническата армия. За неговите заслуги като ръководител на въстанието във Врачанско, свидетелства запазеният единствен по рода си у нас „Закон за всички бунтовници“. Когато Ботевата чета преминава Дунава,

многобройна турска войска попречва на врачанските революционери да се присъединят към нея и да се отправят съгласно предварителния план към Веслец. Стоян Заимов е арестуван и осъден от извънредния турски съд в Русе на смърт. Поради намесата на прогресивната общественост, смъртната присъда е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д’Акр (Мала Азия). Той дочаква освобождението на родината си и по силата на Санстефанския мирен договор е освободен.

От 1879 до 1891г. Стоян Заимов учи в Московския педагогически институт. Тук свързва живота си с Клавдия Поликарповна Корсак. След завръщането си в България учителства във Варна, Силистра, Шумен, Русе, Кюстендил, София и ревностно популяризира прогресивната руска култура. Най-значителното дело в живота на Стоян Заимов след Освобождението е създаването на военно-историческите музеи и паметници на признателността – Паметник на освободителите в София, мавзолеят в Плевен, къщите-музеи в Плевен, Бяла, Пордим и Горна Студена. Като писател-мемоарист той създава трудове, даващи обилен материал за изучаване националноосвободителното ни движение.

От 1908 до 1932г. Заимов е директор на Военно-историческите музеи в България. До последния си ден той служи всеотдайно на народа и остава верен на славянството, свободата и прогреса.